Нямам право да плача...
Нямам право да плача!
Тогава защо да се смея? -
попита палячото.

Смехът е най-тъжното нещо,
когато го няма плачът.
И умирате вие сред вещите
и се губи гласът.

Ще заплача! - реши палячото.
И заплака. Отначало плахо,
после неистово, радостно...
А те... гръмогласно се смяха.